Всичко пада — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Добре, светът умей
по-опитен да бъде;
на смешното се смей,
на кривото се сръди.
Той знае да шуми,
когато шум е нужно,
или да се ломи
пред силата послушно.
Сега е зъл и строг,
след малко се превива,
на вихъра жесток
насреща не отива.
II
Припомням си часът,
когато окол мене,
омаян чух гласът
на общото вълненье;
когато тез слова
екнаха: срам, тирану!
И в славната мълва
бе всичко разиграно.
Днес сън на мъртъвци
наоколо настая,
предишните борци
не мога да позная.
И виждам ги безспир —
приятели, другари —
че търсят отдих, мир,
кат инвалиди стари.
От ден на ден кръгът
на тях по-тесен става,
възторгът и гневът
сгоряха, като плява.
А аз стоя корав
и в общата зараза
един се виждам прав,
един враждата паза.
И търса потик нов,
кат тях да…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.