Зидари — Христо Смирненски
Теми: класика
Початок
Дойдоха те — мъже, жени, деца. Мъжете със запретнати ръкави и обгорели лица, жените със стиснати устни, децата, открили възторжени ясни очи.
В теменужния утринен полумрак пристъпиха с чукове, лопати, лостове и триони...
— Тука! Тука! Удрете! Това са стените на затвора, черните попукани стени.
Гора от железни ръце се залюля край грамадната черна сграда. Звъннаха тежки удари и звукът злокобно проехтя в полумрака. Из покрива, из пукнатините на стените блеснаха уплашени светли очи и в миг с крясък изхвръкнаха ято нощни птици.
— Удрете! Нека не остане камък върху камък — гърмеше тежък старчески бас.
— От основите, от основите! — заканваше се бледолика висока жена, махайки гневно лопатата.
— Проклето…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.