Без път — Пейо Яворов
Topics: класика
Beginning
Не знам аз дали слънцето изгасна,
не зная дали ослепях: не знам
света ли е изгинал — и не зная
самоси не съм ли оглушал.
Едвам,
в безмлъвна тма, без видим път, без ясна
що-годе цел, отегнали нозе
дотегнало ме влачат.
Аз блуждая
без вяра нявга да намеря
навън посока из удавен
в мъглите лес.
Вдървен от студ,
измъчен от безсмислен път и труд
за странного си бреме, изоставен
от себе си и бога — и готов
на всичко, аз се лутам.
Аз вървя
самси на мисълта обезверена
под непросветното небе; самси
в живота обезсмислен, лес оглъхнал
без вятър и без лист.
Вървя
в безверие, о необезверена
любов, — защото спиш! — и тебе нося.
Вървя самси,
о звук непрозвучал и незаглъхнал,
любов, — защото спиш! — и тебе нося.
Ти бе — и си
злочеста и…
Tap any word for its translation at once; the word goes into your deck together with its sentence.