Цигулар — Добри Немиров
Topics: класика
Beginning
Дядо седеше в градинката и с ръка раздвижваше от време на време китните босилкови стръкчета. От това целият двор се обливаше с някакъв тънък упоителен мирис, който сякаш идеше от небесата, подухван от малките шестокрили серафимчета.
Татко каза нещо, отвърна мама и дядо добави:
— Вървиш си из улиците и гледаш хората спокойни, тихи, безгрижни, а не знаеш какво има в душите им.
Тия думи на дядо ме разсмяха. „И дядо ще каже нещо, че ще го разбереш! — помислих си аз. — За каква душа ми говори? Че не е торба душата, та да я пълниш с какво да е!“
Философиите на дядо не ми се харесаха и аз намерих за по-добре да изляза на улицата и да намеря приятелите си.
Един ден ме пратиха да купя хляб от Симовата…
Tap any word for its translation at once; the word goes into your deck together with its sentence.