Ключът за живота — Добри Немиров
Topics: класика
Beginning
Най-после една вечер татко се върна в къщи зарадван. Намерил ми работа. Казвам „най-после“, защото през цялата есен той срещаше само отказ. Не можаха да помогнат нито приятели, нито познати. И ето сега, когато влезе зимата и ние усетихме страшните закани на виелицата, татко отвори вратата не навъсен и не тъжен. Лицето му беше весело, очите му светеха.
— Хайде, Дочко, утре на работа!
Аз подскочих.
— Къде? — попита възрадвана мама.
— Къде? — извиках и аз в същото време.
— От утре ставаш писар при адвоката Васил Дочев.
Объркахме се от радост. Ще ми плаща трийсет лева на месец. Трийсет лева! Че кой днес взима толкоз пари току-тъй? Какво са трийсет лева? Хе, на трийсет места по един лев? Нови, чисти,…
Tap any word for its translation at once; the word goes into your deck together with its sentence.