Вуйчо Борис — Добри Немиров
Topics: класика
Beginning
Когато в душата ми се трупаше омразата към вуйчо Борис, аз не се запитах ще ли го срещна някога, или ако го срещна, какво ще трябва да направя. Но сама омразата се погрижи да ме напъти. Един ден неочаквано се срещнахме. Вместо да ми се покаже студен и зъл — както трябваше да се очаква — той едва ли не подскочи от радост, когато ме видя. Но щом пожела да се ръкува с мене, аз бързо скрих ръце зад гърба си.
— Я гледай! Не съм те виждал две години бре, муле! Дай ръка де! — и без да дочака, той посегна да ме прегърне, но аз скърших рамо и сръчно се изтръгнах от ръцете му.
— Ах!… Разбирам… разбирам… Вие ми се сърдите… и кака, и свако, и ти… Сърдите ми се без никаква причина — но когато произнасяше…
Tap any word for its translation at once; the word goes into your deck together with its sentence.