Моят приятел Бечо — Добри Немиров
Topics: класика
Beginning
Много често ме е сгълчавал и огорчавал моят сприхав дядо, но радостта, която ми донесе един ден, изкупи всичките му грешки. Той бутна с крак пътните врата (най-често така ги отваряше), влезе в двора и се обърна към портата, като че отвън имаше някой важен господин.
— Заповядайте, господине, не се срамувайте!
Аз стоях на прага на къщните врата. С нетърпение гледах към улицата.
Дядо стоеше, все тъй чинно наведен.
— Хайде де, къщата ни не е богатска, но все ще се намери нещо, та да нагостим един такъв бял господин.
„Какъв ли ще е? — помислих аз. — Щом е срамежлив, значи, навел си е главата надолу и с единия пръст си чопли зъба. И щом е бял господин, значи, облякъл е чисти бели дрехи, с тънко…
Tap any word for its translation at once; the word goes into your deck together with its sentence.