Радости и скърби — Добри Немиров
Topics: класика
Beginning
Трябваше да се извади един прякор на новия ни учител Теньо Аврамов. Тая грижа изцяло беше обхванала отделението. Да се измисли един прякор, който да внесе радост в цялото училище и да покаже на господа учителите, че ученикът зорко ги следи.
Но Теньо Аврамов си остана само Теньо без никаква прибавка. Той беше строг, отваряше си очите на четири и така отбиваше всичките ни намерения.
„Може би тъй трябва да бъде — си мислех аз. — Ние се готвим за първи клас. Последното отделение не бива да бъде разпасано, както в миналото. Не сме вече деца“.
Но мъката си остана мъка. Уроците бяха дълги, пръчката на учителя постоянно скачаше по масата, за да ни смирява, а глаголите ни задушаваха със своите…
Tap any word for its translation at once; the word goes into your deck together with its sentence.