Витоша и слънцето — Христо Смирненски
Теми: класика
Початок
Тлъста слугиня пред своя задирник
с беличко шалче безмълвна стърчи.
Млад ординарец пък, вечен немирник,
праща й светли целувки — лъчи.
Праща той сетни целувки въздушни,
тя червенее пък цяла от срам,
взори не вдига, но сякаш си шушне:
— Гледай, симпатио, още насам.
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.