Витоша и слънцето — Христо Смирненски
Topics: класика
Beginning
Тлъста слугиня пред своя задирник
с беличко шалче безмълвна стърчи.
Млад ординарец пък, вечен немирник,
праща й светли целувки — лъчи.
Праща той сетни целувки въздушни,
тя червенее пък цяла от срам,
взори не вдига, но сякаш си шушне:
— Гледай, симпатио, още насам.
Tap any word for its translation at once; the word goes into your deck together with its sentence.