На лунния блясък вълните… — Димчо Дебелянов
Topics: класика
Beginning
На лунния блясък вълните
заливат безлюдния път.
Край него под бреме превити
върбите стърчат.
Лъх ведър нивята заспали
облъхва след огнений зной.
То сякаш рой ангели бяли
разливат покой.
Звезда към звездата полита
от свода пустинно-дълбок.
Далече ридае и глъхне
планински поток.
И в блянове смътни увлечен,
аз плувам с безсилни лъчи,
и милват ме в спомен далечен
две тихи очи.
Tap any word for its translation at once; the word goes into your deck together with its sentence.