Беглец — Иван Вазов
Topics: класика
Beginning
О град крамолен, столнино прашлива,
бегах от твойте радости и язви!
Като дете на майчини си пазви,
почивам мирно в таз природа дива,
далеч от твойта суета и плесен
и бляск от маски лъскави и грозни
души. Далекий писък паровозни
ме плаши, от ехтежа тук донесен.
И сякаш чувам зов: „Беглецо, хайде!
Назад!“ Но той умира в планината…
И пак седа един и зад скалата
аз гледам слънце как ще зайде.
Tap any word for its translation at once; the word goes into your deck together with its sentence.