Алеята — Иван Вазов
Теми: класика
Початок
Чудна нощ приспа земята морна.
Светнаха с брилянти небесата
и зефир прохлада животворна
лейше, сладко шъпнеше с листата.
Ний седяхме мълчешком под свода
тъмен на акацийте зелени,
и ведно с заспалата природа
тънехме във сладко упоенье.
И мечтаехме за щастье вечно,
за нощ? чаровни, дни безбурни…
И души в блаженство безконечно
сливахме ги във мечти лазурни.
И летяхме в други мир тогази,
пълен с наште блянове небесни…
И живота ний оставяхме зад нази
да гърми с талазите си бесни!
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.