Алеята — Иван Вазов
Topics: класика
Beginning
Чудна нощ приспа земята морна.
Светнаха с брилянти небесата
и зефир прохлада животворна
лейше, сладко шъпнеше с листата.
Ний седяхме мълчешком под свода
тъмен на акацийте зелени,
и ведно с заспалата природа
тънехме във сладко упоенье.
И мечтаехме за щастье вечно,
за нощ? чаровни, дни безбурни…
И души в блаженство безконечно
сливахме ги във мечти лазурни.
И летяхме в други мир тогази,
пълен с наште блянове небесни…
И живота ний оставяхме зад нази
да гърми с талазите си бесни!
Tap any word for its translation at once; the word goes into your deck together with its sentence.