Видях го пак… — Иван Вазов
Topics: класика
Beginning
Писано по случай шествието на македонската колония на 19 февруари 1900 г. из софийските улици.
Видях го пак, видях го ази знамето
свето жалейно македонско черно
и с трепет красноречьето му нямото
разбрах го аз, покъртен бях безмерно.
Задрилски братя с ведно празнуваха
денят на избавленьето ни славен,
а там зад Рилазвякове се чуваха
оковни вопли на народ безправен.
Под сняг печалното вървеше шествие,
из улицата кална то вървеше…
Склоних глава, изпратих му приветствие,
сетих сълза, че буза ми гореше.
Отмина то без шум, кат погребение,
на Македония със образа високи
и светлий ден на нашто избавление
пред мене с траур се покри дълбоки.
София, 1900
Tap any word for its translation at once; the word goes into your deck together with its sentence.