Везните на морала — Христо Смирненски
Теми: класика
Початок
Сред тълпата многозвучна на престолния ни град
като сребърни звънчета прозвънява твоят смях
и приканва, и примамва той към шумен маскарад
многохилядните братя на безпътния ти грях.
Но из улиците шумни твоят смях щом прозвъни,
понесе се шепот смътен и в позор те заклейми;
заклейми те, прикове те къмто леките жени,
оградени с лукс и блясък, а пристъпващи в тъми.
„Лека“, казват… колко странно и жестоко туй звучи!
Как неточни са везните на обществений морал!
Но неправдата е ясна и в присъдата личи,
че пред вид тук не е взето тежкия ви жълт метал.
И затуй в тълпата шумна гордо пак пристъпяш ти,
убедена, че не спадаш къмто леките жени,
убедена, че си тежка, щом като се нареди
бащиното ти богатство на моралните…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.