Везните на морала — Христо Смирненски
Topics: класика
Beginning
Сред тълпата многозвучна на престолния ни град
като сребърни звънчета прозвънява твоят смях
и приканва, и примамва той към шумен маскарад
многохилядните братя на безпътния ти грях.
Но из улиците шумни твоят смях щом прозвъни,
понесе се шепот смътен и в позор те заклейми;
заклейми те, прикове те къмто леките жени,
оградени с лукс и блясък, а пристъпващи в тъми.
„Лека“, казват… колко странно и жестоко туй звучи!
Как неточни са везните на обществений морал!
Но неправдата е ясна и в присъдата личи,
че пред вид тук не е взето тежкия ви жълт метал.
И затуй в тълпата шумна гордо пак пристъпяш ти,
убедена, че не спадаш къмто леките жени,
убедена, че си тежка, щом като се нареди
бащиното ти богатство на моралните…
Tap any word for its translation at once; the word goes into your deck together with its sentence.