Есенни мотиви — Пейо Яворов
Теми: класика
Початок
I
Повя горняка през полята,
залюшна дървесата —
и от настръхналите клони
листа увехнали отрони.
Горняка разпиля листата
далеко из полята:
стоят самотно черни стволи
и скръбно махат вейки голи…
II
Денем призраци мъгливи,
нощем тъмни тъмноти,
пъплят облаци дъждливи
в поднебесни висоти.
Дух на вглъхнало мъртвило
сред природата немей;
и в гърди сърце унило
сякаш мъртво — леденей…
III
Духна вятър от усои
и небето проясни,
ширнаха се без граница
тъмномодри висини.
И звездите към земята
гледат с уплах и тъга:
те едвам я разпознават —
кална, дрипава сега.
IV
Безмълвна нощ и адски мрак…
И нигде звук, и нигде зрак:
почти допират до земята,
тъй ниско тегнат небесата.
Духът страдае притеснен,
умът блуждае ослепен…
О, боже, дай една…
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.