Обичам да гледам през тъмните гранки — Димчо Дебелянов
Теми: класика
Початок
на кротко склонени под мен дървеса
как мълком разстилат се нощните сянки
по плувнали в жар небеса...
И трепетно вслушан в мълвата потайна
на рано-ранилите плахи звезди
да чакам ответ на великата тайна,
която душата ми в мрак обгради.
И дълго да роня във нощните скути
сълзи за отминали в път красоти,
сълзи за молитвите свои нечути
и рано умрели мечти.
Торкнись будь-якого слова — переклад з’явиться одразу, а слово ляже в твою добірку разом із реченням.