Обичам да гледам през тъмните гранки — Димчо Дебелянов
Topics: класика
Beginning
на кротко склонени под мен дървеса
как мълком разстилат се нощните сянки
по плувнали в жар небеса...
И трепетно вслушан в мълвата потайна
на рано-ранилите плахи звезди
да чакам ответ на великата тайна,
която душата ми в мрак обгради.
И дълго да роня във нощните скути
сълзи за отминали в път красоти,
сълзи за молитвите свои нечути
и рано умрели мечти.
Tap any word for its translation at once; the word goes into your deck together with its sentence.